Водата удря се в скалите остри
Потъва в нежната си песен тя
Вятъра обгръща те,потрепваш
Чуваш отдалеч песен красива,
Проближаваш се и пленява те тя със свойта сила

Песен като звън
Глас като на чучулига
Девойка гали златните си коси
Зове те тя...

Отиваш ти при нея
Виждаш ангелското и лице,
Но само миг остава тя при тебе
Изчезва в морските дълбини

Ти искаш с нея да отидеш
Без нея не искаш да живееш

Водиш се по песента и - жива, чувствена, игрива
Но скоро тя заглъхва и ти оставаш в плен
В плена на красотата и безумието
Срещаш ти трагичния си край в копнежа пак да чуеш песента и


.